Стоян Панчев пред ФрогНюз: Не сме финансово неграмотни, а консерв...
Това съобщи в изявление за ФрогНюз макроикономистът Стоян Панчев.
Ето и цялото изявление:
Господин Панчев, към този момент се появиха разнообразни изследвания, които демонстрират ниското равнище на финансова просветеност у нас. Знаят ли българите по какъв начин да влагам парите си?
Не бих споделил, че българите имат ниско равнище на финансова просветеност. По-скоро имат едно струпване на опит, изключително по-възрастните, обвързван с банковите рецесии от 90-те години, хиперинфлацията от 1997 година Този опит е построил по-консервативно финансово мислене. Намирам това за позитивно - то в действителност демонстрира, че българите имат по-сериозен взор върху финансите, поради всички тези претърпени рецесии в релативно близкото бъдеще, спрямо други европейци. Приличаме до известна степен на германците, чиято хиперинфлация при започване на XX век е оформила един по-консервативен взор върху персоналните финанси и спестявания.
Казвате сериозен метод на мислене, само че не е ли по-скоро закостенял и песимистичен? Знаем, че доста от възрастните хора държат парите си в така наречен “Буркан банк ”.
Да. Това е обвързвано с неналичието на доверие във финансовите институции, които през 90-те години са се потвърдили като не изключително добре работещи. С въвеждането на валутния ръб 97-98 година нещата се трансформираха и към този момент имаме добре работещи финансови институции. Но този консерватизъм в никакъв случай не е непотребен.
От друга страна това лимитира желанието на българите да влагат в по-модерни принадлежности, акции, криптопазар - неща, които не са познати. Относително скоро доста от тях също така не бяха налични за българския пазар и даже човек да желае да си купи акции, това не бе допустимо, до преди 20-тина години. Това също дефинира тази консервативност. Надявам се, че с диалози по този въпрос, с навлизането на от ден на ден разнообразни услуги на нашия пазар, това ще се промени.
Защо влагаме най-вече в парцели? У нас това като че ли е белег за авторитет.
Инвестирането в парцели отново е “традиционно ”. Отново се връщам към 80-90-те години., когато се оказва, че вложението в други принадлежности води до загуби - да кажем сме поставили парите си в банка, тя е банкрутирала. Всички пари изчезват. Тогава търсиш способи - или съхраняваш парите си в, както и вие казахте - “Буркан банк ” (в което също има проблем и не те избавя от инфлацията, например), или ги инвестираш в някакви активи, които са с лимитирано количество и предложение, само че са налични на българския пазар.
Много дълго време парцелите са били единственото нещо, което дава отговор на това. Не сме имали изключително развъртян пазар на капиталово злато, не сме имали достъп до фондовите пазари. Имотите в българския метод на мислене имат доста огромно значение, тъй като няма това многообразие от финансови варианти.
Умно ли е това съгласно Вас?
Дали е мъдро - зависи за кой интервал приказваме. Ако си купил парцела евтино, а си съумял да го продадеш на висока - това е мъдро. За България тази тактика не е изключително неприятна.
Това, което се вижда сега, може да се окаже, че не е напълно безвредно, тъй като у нас парцелите долу-горе задържат цените си, няма необикновен срив на пазара, само че повода са към момента ниските лихви, които има у нас. Във всички други страни се вижда спад в цената на парцелите. Сега има доста други варианти и е добре парцелите да не са единственото нещо, в което влагаме парите си.
Данните демонстрират, че по-големият дял от хората у нас живеят от заплата на заплата. Теглим заеми за техника, за почивки. Ползваме в този момент, а обедняваме в бъдеще. Защо?
На първо място - би трябвало да вършим разграничаване сред банки и компании за предоставяне на заеми от небанковия бранш, лихварите и хората, които с бухалки събират вземанията. Ако човек се обръща към банки и небанкови финансови институции, които дават бързите заеми, в това няма нищо ужасно - човек по този метод съумява да управлява ликвидността си, в случай че е решил добре финансите, може да върне и парите, които е взел в точния момент. Има данни, които демонстрират, че главната част от българите в точния момент съумяват да погасят заемите си - над 90%. Когато става дума за регистрирани, тествани и работещи по всички правила институции, нещата са наред и проблем няма.
Проблемите идват, когато човек по един или различен метод се обърне към лихвари. Нещата, които могат да се случат, сме ги виждали по малкия екран. Това е рисково, тъй като за тях не е отворена опцията да се извърнат към съда, липсва тази инспекция от разнообразни институции като Българска народна банка, КЗП и впрочем. Трябва доста ясно да се прави това разграничаване - дали човек отива при работещи добре и проверявани институции, или става дума за лихвари. Второто е много рисково.
Струва ми се, че проблемите са няколко - единият е законовата уредба, а другият - тъкмо тази ниска финансова просветеност, за която приказваме в действителност.
Така е. Струва ми се, че тези хора или не преценят добре риска от това свое деяние, или имат доста висока приемливост към този риск. Да вземеш подобен заем, над който по никакъв метод не стои фиктивен контракт, не е предпазен от съществуващите публични институции, може да се окаже доста рисково. Това е композиция или от неведение на риска, или от хора, които са подготвени да толерират този риск и да държат пари на хора, явно подготвени да си ги върнат, даже с използване на мощ.
За обезсърчение ли става въпрос или за желанието да употребяваме бързо?
Не съм сигурен, че става въпрос за обезсърчение. Ако погледнете тези лихвари - доста постоянно се оказва, че сумите, които се вземат, са доста огромни, от порядъка на 200-300 хиляди евро и става дума за финансиране на бизнеси. Това не са хора, които са обезверени и имат потребност от тези пари, с цел да покрият сметките си, а за хора, които желаят да влагат в бизнес и явно банката няма да им даде пари, тъй като не дават отговор на условията. Тогава прибягват към този вид финансиране.
Що се отнася до дребните заеми, тук данните от последните изследвания демонстрират, че огромната численост българи сносно съумяват да преценяват риска и ликвидността, която им би трябвало. Струва ми се, че не става дума за хора, които са прекомерно небогати и обезверени. Опасните заеми вземат хора, които желаят да вършат бизнес, да вършат пари от нещо, само че нямат достъп до формалните финансови системи. Ако сте лихвар, не ви е може би доста комфортно да давате дребни заеми, тъй като би трябвало да преследвате доста хора.
Без изключително дейни диспути в края на предходната година бе признат бюджет 2024 година Той обаче е обект на доста рецензии от икономистите. Една от главните - във връзка с финансовата стратегия. Ще бъде ли изпълнена?
Ако съдим по 2023 година, няма да бъде изпълнена. Този път може би има малко повече потенциал, защото държавното управление работи по-дълго време, има открити връзки и може би ще съумеят да приготвят повече документи. Но чакам, че няма да бъде изпълнена финансовата стратегия, както беше през 2023 година
Проучване сигнализира, че общините губят пари от държавните данъчни облекчения, тъй като е редно понижението в приходите от локални налози и такси да се компенсира, когато става дума за държавна политика. Според изследването 110 млн. годишно губят общините от данъчните облекчения. Какво значи това за самите жители?
С финансирането на общините сигурно има проблем и той е в няколко детайла. Ключово е да се направи децентрализацията на събирането на част от данъчните доходи - да речем 20% от данъчните доходи да остават в общините. Това ще реши доста от тези проблеми. Имаше един опит да се усилят локалните налози като се усилят оценките на парцелите и по този метод - такса боклук. Това не мина и съгласно мен бе вярно - в случай че някоя община желае да усили локалните налози, дано го направи през разговор с жителите, а не централният бюджет да им взема решение проблемите.
Една тематика се трансформира в ябълка на раздора - парите, които да бъдат отпускани на общините за съответни планове. Виждате ли проблем с това?
Честно казано не виждам необикновен проблем. Връщам се отново към това от кое място идват парите - в случай че общините имат лични средства, имат способи да финансират сами своите планове, няма да има потребност кметовете да се молят на държавното управление. Да, ще има общини, на които ще им е по-трудно и по отношение на тях би трябвало да има различен метод. Но в случай че има системата, при която немалка част от тези доходи остава в общините, ще се реши този проблем.
Виждате ли проблем в нарастването на някои налози с 15%?
Големият проблем е, че поради тези нараствания - било директно на корпоративния налог, или косвено посредством увеличение на МОД (минималния застрахователен доход), ние утежняваме цялостния бизнес климат на страната. България притегля вложения посредством елементарна данъчна система с ниски ставки. Сега оставяме простата данъчна система, само че усилваме ставките, което ни прави неконкуретноспособни по отношение на другите страни, които също се пробват да привлекат вложения като нас.
Тоест - вместо да притеглим задгранични вложения, по този метод ги отблъскваме?
Когато един вложител преценя къде да реалокират производството си, аутсорсинг центъра си и впрочем, той преценя какви са данъчните условия. Когато имаме елементарна данъчна система с ниски ставки, привличаме с 10-те % налог. Това е. В случая този корпоративен налог се усилва поради външни фактори (съгласно Директива 2022/2523 страните в Европейски Съюз до края на 2023 година следва да вкарат в националните си законодателства разпореждания в действие от 1 януари 2024 година, за най-малък налог от 15% за групи компании с консолидиран оборот над 750 млн. евро за две от последните 4 години, бел. ред.)
В тази обстановка би трябвало да се мисли дали това е уместно за локалната данъчна система. На нас не ни се отразява добре. Затова е хубаво да се одобряват изключения за основна стопанска активност. Едно от тях бе признато - обвързвано е с съществуването на несъмнено произвеждане вътре в страната. Трябва да се одобри другото, обвързвано с броя на служащите - в случай че имаш служащи, не използваш страната за данъчен парадайс, тогава получаваш изключение.
Накъде би трябвало да се тръгне във връзка с налозите, сега ръководещите в вярна посока ли вървят, по какъв начин е данъчният климат в България?
Подходът им е неверен, тъй като те вървят към увеличение на налозите и то тук-там, на които ще докара до ниска конкурентоспособност. Трябва да имаш релативно ниски налози, само че да привличаш доста бизнес и да имаш високи заплати на работещите, с цел да може приходите в хазната да са по-високи, без значение, че имаш ниска ставка. Това е концепцията и на плоския налог. Когато свалим налозите до равнище, на което не си коства човек да крие повече приходите си и е податлив да заплаща налозите си, тогава приходите порастват.
Това би стеснило сивия бранш?
Да. Колкото по-ниска е данъчната ставка, толкоз повече се обезсмисля и бизнеса, и служащия да крият приходите си. Това също си има цена. Понякога се прави офшорка в Малта. Понякога парите на работещите минават в плик под масата. Когато налозите са ниски, човек си споделя, че няма смисъл да поема този риск и е податлив да си заплаща налозите, тъй като са в рационални размери.
изявление на Джесика Вълчева
Стоян Панчев е макроикономист и полиси анализатор, занимаващ се със стопанска политика от 2011 година Той е създател и ръководител на Българско либертарианско общество, съосновател и изпълнителен шеф на Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП).
Стоян е работил в Института за пазарна стопанска система (ИПИ) в София, Institute of Economic Affairs в Лондон и The Atlas Network във Вашингтон (където е първият определен за програмата Smith Fellowship). Носител на Bastiat Scholarship за присъединяване в стратегиите на Cato Institute във Вашингтон през 2015 година
Oт 2014 до 2018 година е учител в СУ " Св. Климент Охридски “, където е помощник на доцент Красен Станчев и води, " Упражнения по макроикономика " и " Теория на публичния избор ".
Редовен медиен коментатор по разнообразни стопански тематики с над 100 участия в национални малките екрани, радиа и преса през последните три години. През 2020 година е създател или съавтор в проучвания за резултата от доброволното осъществяване върху стопанския оборот за използването на модела на McKinsey върху вложенията в опазване на здравето на България до 2040 година за следствията от влизането на лв. в ERM II.
Ето и цялото изявление:
Господин Панчев, към този момент се появиха разнообразни изследвания, които демонстрират ниското равнище на финансова просветеност у нас. Знаят ли българите по какъв начин да влагам парите си?
Не бих споделил, че българите имат ниско равнище на финансова просветеност. По-скоро имат едно струпване на опит, изключително по-възрастните, обвързван с банковите рецесии от 90-те години, хиперинфлацията от 1997 година Този опит е построил по-консервативно финансово мислене. Намирам това за позитивно - то в действителност демонстрира, че българите имат по-сериозен взор върху финансите, поради всички тези претърпени рецесии в релативно близкото бъдеще, спрямо други европейци. Приличаме до известна степен на германците, чиято хиперинфлация при започване на XX век е оформила един по-консервативен взор върху персоналните финанси и спестявания.
Казвате сериозен метод на мислене, само че не е ли по-скоро закостенял и песимистичен? Знаем, че доста от възрастните хора държат парите си в така наречен “Буркан банк ”.
Да. Това е обвързвано с неналичието на доверие във финансовите институции, които през 90-те години са се потвърдили като не изключително добре работещи. С въвеждането на валутния ръб 97-98 година нещата се трансформираха и към този момент имаме добре работещи финансови институции. Но този консерватизъм в никакъв случай не е непотребен.
От друга страна това лимитира желанието на българите да влагат в по-модерни принадлежности, акции, криптопазар - неща, които не са познати. Относително скоро доста от тях също така не бяха налични за българския пазар и даже човек да желае да си купи акции, това не бе допустимо, до преди 20-тина години. Това също дефинира тази консервативност. Надявам се, че с диалози по този въпрос, с навлизането на от ден на ден разнообразни услуги на нашия пазар, това ще се промени.
Защо влагаме най-вече в парцели? У нас това като че ли е белег за авторитет.
Инвестирането в парцели отново е “традиционно ”. Отново се връщам към 80-90-те години., когато се оказва, че вложението в други принадлежности води до загуби - да кажем сме поставили парите си в банка, тя е банкрутирала. Всички пари изчезват. Тогава търсиш способи - или съхраняваш парите си в, както и вие казахте - “Буркан банк ” (в което също има проблем и не те избавя от инфлацията, например), или ги инвестираш в някакви активи, които са с лимитирано количество и предложение, само че са налични на българския пазар.
Много дълго време парцелите са били единственото нещо, което дава отговор на това. Не сме имали изключително развъртян пазар на капиталово злато, не сме имали достъп до фондовите пазари. Имотите в българския метод на мислене имат доста огромно значение, тъй като няма това многообразие от финансови варианти.
Умно ли е това съгласно Вас?
Дали е мъдро - зависи за кой интервал приказваме. Ако си купил парцела евтино, а си съумял да го продадеш на висока - това е мъдро. За България тази тактика не е изключително неприятна.
Това, което се вижда сега, може да се окаже, че не е напълно безвредно, тъй като у нас парцелите долу-горе задържат цените си, няма необикновен срив на пазара, само че повода са към момента ниските лихви, които има у нас. Във всички други страни се вижда спад в цената на парцелите. Сега има доста други варианти и е добре парцелите да не са единственото нещо, в което влагаме парите си.
Данните демонстрират, че по-големият дял от хората у нас живеят от заплата на заплата. Теглим заеми за техника, за почивки. Ползваме в този момент, а обедняваме в бъдеще. Защо?
На първо място - би трябвало да вършим разграничаване сред банки и компании за предоставяне на заеми от небанковия бранш, лихварите и хората, които с бухалки събират вземанията. Ако човек се обръща към банки и небанкови финансови институции, които дават бързите заеми, в това няма нищо ужасно - човек по този метод съумява да управлява ликвидността си, в случай че е решил добре финансите, може да върне и парите, които е взел в точния момент. Има данни, които демонстрират, че главната част от българите в точния момент съумяват да погасят заемите си - над 90%. Когато става дума за регистрирани, тествани и работещи по всички правила институции, нещата са наред и проблем няма.
Проблемите идват, когато човек по един или различен метод се обърне към лихвари. Нещата, които могат да се случат, сме ги виждали по малкия екран. Това е рисково, тъй като за тях не е отворена опцията да се извърнат към съда, липсва тази инспекция от разнообразни институции като Българска народна банка, КЗП и впрочем. Трябва доста ясно да се прави това разграничаване - дали човек отива при работещи добре и проверявани институции, или става дума за лихвари. Второто е много рисково.
Струва ми се, че проблемите са няколко - единият е законовата уредба, а другият - тъкмо тази ниска финансова просветеност, за която приказваме в действителност.
Така е. Струва ми се, че тези хора или не преценят добре риска от това свое деяние, или имат доста висока приемливост към този риск. Да вземеш подобен заем, над който по никакъв метод не стои фиктивен контракт, не е предпазен от съществуващите публични институции, може да се окаже доста рисково. Това е композиция или от неведение на риска, или от хора, които са подготвени да толерират този риск и да държат пари на хора, явно подготвени да си ги върнат, даже с използване на мощ.
За обезсърчение ли става въпрос или за желанието да употребяваме бързо?
Не съм сигурен, че става въпрос за обезсърчение. Ако погледнете тези лихвари - доста постоянно се оказва, че сумите, които се вземат, са доста огромни, от порядъка на 200-300 хиляди евро и става дума за финансиране на бизнеси. Това не са хора, които са обезверени и имат потребност от тези пари, с цел да покрият сметките си, а за хора, които желаят да влагат в бизнес и явно банката няма да им даде пари, тъй като не дават отговор на условията. Тогава прибягват към този вид финансиране.
Що се отнася до дребните заеми, тук данните от последните изследвания демонстрират, че огромната численост българи сносно съумяват да преценяват риска и ликвидността, която им би трябвало. Струва ми се, че не става дума за хора, които са прекомерно небогати и обезверени. Опасните заеми вземат хора, които желаят да вършат бизнес, да вършат пари от нещо, само че нямат достъп до формалните финансови системи. Ако сте лихвар, не ви е може би доста комфортно да давате дребни заеми, тъй като би трябвало да преследвате доста хора.
Без изключително дейни диспути в края на предходната година бе признат бюджет 2024 година Той обаче е обект на доста рецензии от икономистите. Една от главните - във връзка с финансовата стратегия. Ще бъде ли изпълнена?
Ако съдим по 2023 година, няма да бъде изпълнена. Този път може би има малко повече потенциал, защото държавното управление работи по-дълго време, има открити връзки и може би ще съумеят да приготвят повече документи. Но чакам, че няма да бъде изпълнена финансовата стратегия, както беше през 2023 година
Проучване сигнализира, че общините губят пари от държавните данъчни облекчения, тъй като е редно понижението в приходите от локални налози и такси да се компенсира, когато става дума за държавна политика. Според изследването 110 млн. годишно губят общините от данъчните облекчения. Какво значи това за самите жители?
С финансирането на общините сигурно има проблем и той е в няколко детайла. Ключово е да се направи децентрализацията на събирането на част от данъчните доходи - да речем 20% от данъчните доходи да остават в общините. Това ще реши доста от тези проблеми. Имаше един опит да се усилят локалните налози като се усилят оценките на парцелите и по този метод - такса боклук. Това не мина и съгласно мен бе вярно - в случай че някоя община желае да усили локалните налози, дано го направи през разговор с жителите, а не централният бюджет да им взема решение проблемите.
Една тематика се трансформира в ябълка на раздора - парите, които да бъдат отпускани на общините за съответни планове. Виждате ли проблем с това?
Честно казано не виждам необикновен проблем. Връщам се отново към това от кое място идват парите - в случай че общините имат лични средства, имат способи да финансират сами своите планове, няма да има потребност кметовете да се молят на държавното управление. Да, ще има общини, на които ще им е по-трудно и по отношение на тях би трябвало да има различен метод. Но в случай че има системата, при която немалка част от тези доходи остава в общините, ще се реши този проблем.
Виждате ли проблем в нарастването на някои налози с 15%?
Големият проблем е, че поради тези нараствания - било директно на корпоративния налог, или косвено посредством увеличение на МОД (минималния застрахователен доход), ние утежняваме цялостния бизнес климат на страната. България притегля вложения посредством елементарна данъчна система с ниски ставки. Сега оставяме простата данъчна система, само че усилваме ставките, което ни прави неконкуретноспособни по отношение на другите страни, които също се пробват да привлекат вложения като нас.
Тоест - вместо да притеглим задгранични вложения, по този метод ги отблъскваме?
Когато един вложител преценя къде да реалокират производството си, аутсорсинг центъра си и впрочем, той преценя какви са данъчните условия. Когато имаме елементарна данъчна система с ниски ставки, привличаме с 10-те % налог. Това е. В случая този корпоративен налог се усилва поради външни фактори (съгласно Директива 2022/2523 страните в Европейски Съюз до края на 2023 година следва да вкарат в националните си законодателства разпореждания в действие от 1 януари 2024 година, за най-малък налог от 15% за групи компании с консолидиран оборот над 750 млн. евро за две от последните 4 години, бел. ред.)
В тази обстановка би трябвало да се мисли дали това е уместно за локалната данъчна система. На нас не ни се отразява добре. Затова е хубаво да се одобряват изключения за основна стопанска активност. Едно от тях бе признато - обвързвано е с съществуването на несъмнено произвеждане вътре в страната. Трябва да се одобри другото, обвързвано с броя на служащите - в случай че имаш служащи, не използваш страната за данъчен парадайс, тогава получаваш изключение.
Накъде би трябвало да се тръгне във връзка с налозите, сега ръководещите в вярна посока ли вървят, по какъв начин е данъчният климат в България?
Подходът им е неверен, тъй като те вървят към увеличение на налозите и то тук-там, на които ще докара до ниска конкурентоспособност. Трябва да имаш релативно ниски налози, само че да привличаш доста бизнес и да имаш високи заплати на работещите, с цел да може приходите в хазната да са по-високи, без значение, че имаш ниска ставка. Това е концепцията и на плоския налог. Когато свалим налозите до равнище, на което не си коства човек да крие повече приходите си и е податлив да заплаща налозите си, тогава приходите порастват.
Това би стеснило сивия бранш?
Да. Колкото по-ниска е данъчната ставка, толкоз повече се обезсмисля и бизнеса, и служащия да крият приходите си. Това също си има цена. Понякога се прави офшорка в Малта. Понякога парите на работещите минават в плик под масата. Когато налозите са ниски, човек си споделя, че няма смисъл да поема този риск и е податлив да си заплаща налозите, тъй като са в рационални размери.
изявление на Джесика Вълчева
Стоян Панчев е макроикономист и полиси анализатор, занимаващ се със стопанска политика от 2011 година Той е създател и ръководител на Българско либертарианско общество, съосновател и изпълнителен шеф на Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП).
Стоян е работил в Института за пазарна стопанска система (ИПИ) в София, Institute of Economic Affairs в Лондон и The Atlas Network във Вашингтон (където е първият определен за програмата Smith Fellowship). Носител на Bastiat Scholarship за присъединяване в стратегиите на Cato Institute във Вашингтон през 2015 година
Oт 2014 до 2018 година е учител в СУ " Св. Климент Охридски “, където е помощник на доцент Красен Станчев и води, " Упражнения по макроикономика " и " Теория на публичния избор ".
Редовен медиен коментатор по разнообразни стопански тематики с над 100 участия в национални малките екрани, радиа и преса през последните три години. През 2020 година е създател или съавтор в проучвания за резултата от доброволното осъществяване върху стопанския оборот за използването на модела на McKinsey върху вложенията в опазване на здравето на България до 2040 година за следствията от влизането на лв. в ERM II.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ